Решението на кой етап от изграждането на сградата трябва да се вградят инсталациите се взема още на фаза проект. Вариантите са два – когато се реконструират стари сгради, инсталациите се вграждат на по-късен етап, докато при новото строителство, това може да стане по време на изграждане на сградата, но може и след това. В зависимост от решението, което е взето, се спазва определена последователност. Прокарването на различни инсталации – предимно електрически кабели, а нерядко и тръбопроводи е свързано с много прецизни изчисления и съобразяване на строителните дадености. Възможно е предвидените шлицове и отвори да се изпълнят още при отливането на плочите или изпълнението на зида, чрез използване на определени формати тухли или специфичното им разместване в зидарската превръзка. Най-честата практика е влагането на инсталации да се извършва след изграждането на готовия зид. Познатият метод да се издълбават шлицове и отвори в зида и влагането на гофрирани и гъвкави тръби, които да се замазват и шпакловат след това е много трудоемък, но и масово прилаган. В тези тръби могат да се влагат кабелите и лесно да се ремонтират в последствие.
Полагане след строителна дейност
Когато инсталациите се полагат след приключване на строителната дейност, независимо дали става на въпрос за ново строителство или за реконструкции на съществуващи тухлени сгради, трябва да се спазват няколко основни правила.
Характерно е отслабване на напречното сечение на зида, влияещо непосредствено на носимоспособността и строително-физичните свойства на зидарията. Влиянието му върху статиката и строителната физика се има предвид, дори когато по време на изграждането на зида се предвиждат и обособяват отворите чрез специални формати тухли или специфично разместване при зидарската превръзка. Шлицовете и отворите могат да се залагат както при носещи външни и вътрешни стени, така и при неносещи, като изборът на подходящите по вид и формат тухли се съобразяват с нормативно заложените предписания. Според тях стабилността на зидарията не трябва да бъде нарушавана. В някои случаи на гранични стойности шлицовете и отворите могат да бъдат изпълнени извън предписанията, ако са налице данните, показани в таблица 1. Във всички останали случаи е необходимо да се удостовери стабилността на зида с необходимите документи.
Вертикални шлицове
Съществува опастност вертикалните шлицове и отвори да нарушат значително носимоспособността на зида, причината за това е ограничаването или изцяло отнемането на страничното напрежение. Вертикалните отвори намаляват и стойностите на звукоизолацията, която е от особенна важност при вътрешни стени.
Отстояние на шлицовете от светли отвори 115 mm, При дебелина на зида 24 см и чрез използването на фрези могат да се изрежат шлицове с 10 мм по-дълбоки.
При дебелина на зида от 24 см шлицовете до 1 м над пода могат да бъдат дълбоки до 80 мм и широки до 120 мм. При изрязване на шлицовете и отворите след изграждането на зида, не трябва да се използват неконтролирани ударни инструменти, причината е, че пълнежът на скоро иззидани стени се уврежда и повечето допустими граници на съответния прорез не могат да се спазят. Каналокопачите със сменяеми дискове осигуряват точно необходимите дълбочини и ширини на шлица. Само за един работен ден могат да бъдат изрязани отвори в съответствие с проектираните с точност до милиметър. При използване на керамичните блокове POROTHERM (Поротерм) изрязването на шлицове и отвори е особено лесно. Множеството стенички придават плът на тухлата и позволяват по-надеждно дюбелиране и окачване на тежки окачвания, облицовки и изолации, както и и лесно изрязване на канали за вграждане на инсталации, като цялостта на тухлата се запазва. За да се спазят нормите за топлоизолация, отворите следва да се запечатат с подходящи топлоизолационни разтвори. При кутиите за електроинсталацията кухините се запълват плътно с гипс със специални добавки. Отворените или по-широки от 5 мм насрещни фуги също се запълват с подходящ разтвор.
Как се дюбелира зид от тухли Поротерм (POROTHERM)
Когато се окачват тежки предмети и повърхности след изграждане на стената, трябва да се използват дюбели.
При масивна тухла като Поротерм (POROTHERM) в общия случай се използва обикновен пластмасов дюбел. Вертикално разположените й стенички придават плът на тухлата и позволяват поне три от тях да имат директен контакт с дюбела и по този начин да осигурят по-надеждно закрепване. При по-леки натоварвания са достатъчни и дюбели с пера или завързващи се на възел. Трудоемки, но много надежни дюбелни конструкции осигуряват инжекционните дюбели. Дюбелите и монтажните работи трябва да се съобразят със свойствата на материала на перфорираните тухли.
Процес на пробиване:
Не трябва тухлените зидове да се пробиват с ударен инструмент, тъй като високата ударна енергия може да разруши цялата тухла. Правилното разпробиване при тухлите с вертикални кухини се осъществява с инструмент с въртящи движения.
